Едно момченце малко, останало сираче
и майка му го дала на чужд човек - чираче.

Във недалечно време, в селцата ни красиви,
живеели децата безгрижни и щастливи.
Ала властта завзели управници, които
ограбвали народа нахално и открито.
Настанала в страната свирепа беднотия
и тръгнали децата отново по просия.

Тук няма да разказвам за майчината мъка,
за страшната й болка от тежката разлъка.
Но имала жената, освен това, момиче -
на малкото момченце по-мъничко сестриче.
И била безработна, а детските надбавки,
при тая скъпотия, не стигали за мравка.
И трябвало момчето във къщи да помага
или поне самичко да си изкарва хляба.

Решението взели, а как да се изпълни -
в страната с безработни навсякъде е пълно.
Малцина са имотни, а много - безимотни,
и шестдесет процента от тях са безработни.

В едно балканско село живеел чорбаджия,
в селото си известен със прозвището "Злия".
На своите ратаи той никога не плащал -
измамвал ги със нещо и после ги отпращал.

Та той наел момчето да му пасе овцете.

- Ще ми пасеш овцете. Но имай напредвид -
храната ти ще бъде бял хляб и лук кромид!
След половин година ще вкараме овцете
в егрека и които прехвърлиш през плета,
откарвай ги където поискаш по света.
Обаче, ако нищо не можеш да прехвърлиш,
отиваш си без нищо и няма да се сърдиш!

Момчето се наело, защото било смело,
защото било здраво, изглеждало прекрасно,
а чакало и още мъничко да порасне.

Но вместо да порасва, то взело да слабее.
От бурята се люшка, от вятъра - люлее.
Краката му се спъват в проклетите къпини,
през гъстите клонаци не може да премине.
Затича се за малко - и трябва да почине.

От царско време още, тоз, който е богат,
единствен го почитат. И той е кум и сват.
А слаб ли е и беден, не искат да го знаят.
И гъските му съскат, и палета го лаят.
Огнището му гасне и покривът му капе.
На него му се случва овца да го ухапе.

Овцете били кротки, магарето - добричко.
В съгласие момчето живеело със всички.
И кученцето Стела, и то било добричко,
игриво и гальовно, и ласкаво със всички.
Със кученцето Стела то хляба си деляло,
и нощем с него спели под общо одеяло.
Веднъж-два пъти даже и лук кромид му дало,
но кученцето Стела от него не ядяло.

Но в стадото пасял и космат козел огромен,
с рогата и брадата на дявола подобен.
Като разбрал козелът, момчето, че е слабо,
наместо да го пази или да му помага,
издебвал и го блъскал внезапно със рогата,
така, че то, момчето, да падне на земята.
И след това над него козелът като блеел,
за всички било ясно, че гадно му се смеел.

Така ли или инак, настанало е време
за своя труд момчето заплатата да вземе.
Решило да прехвърли една овца голяма -
оказва се, че сили да я помръдне няма.
Решило да прехвърли едно по-дребно шиле -
и него да повдигне не му достигат сили.
Решило да прехвърли то кученцето Стела -
за неговите сили и тя била дебела!

- Видя се, че и агне не можеш да прехвърлиш.
Отивай си без нищо и няма да се сърдиш! -

тъй злият чорбаджия презрително му казал,
усмихнал се злорадо и пътя му показал.

Посърнало момчето по пътя си вървяло.
До сухата чешмичка да си почине спряло.

Ще питате, чешмата защо е била суха?
В страната ни царяла навсякъде разруха.
Във недалечно време е имало чешмички
и пиели на воля от тях безплатно всички.
Но алчните търговци, когато се явили,
по гари и градинки чешмите разрушили.
Повредили чешмите, та всички, по неволя,
да плащат швепс и бира, и скъпа кока-кола.

Един човек до него на камъка приседнал.
Приседнал и в лицето момченцето погледнал.

- Защо, момченце мило, си толкова унило?
Видях те отдалече - едва-едва се влачиш.
Така изглеждаш, сякаш след малко ще заплачеш!

И тук момчето вече съвсем не издържало,
и бликнали сълзите, и то се разридало.
Разказало му всичко, тъй както си е било,
избърсало сълзите и млъкнало унило.

- Недей да се отчайваш! По пътищата прашни
на хората се случват нещастия по-страшни.
Един съвет полезен аз искам да ти дам.
Дали да ме послушаш - това решавай сам.
Върни се ти отново при този чорбаджия,
навсякъде известен със прякора си "Злия" -
пак половин година да му пасеш овцете.

Но искай да те храни със черен хляб от ръж,
и не кромид, а чесън със хляба да ти дава.
От черен хляб и чесън човекът заякчава.
След половин година на черен хляб от ръж,
ще бъдеш здрав и пъргав, и силен като мъж.
След половин година, когато със човека
затворите отново овцете във егрека,
ще можеш да прехвърлиш и кученцето Стела,
овцете и овена, та даже и козела!

И ето го момчето отново в планината.
Но черен хляб и чесън си носело в торбата.
А белия, откакто със черен хляб сменило,
със всеки ден момчето се чувствало по-силно.
Започнало да тича през храсти и падини,
прескачало свободно рекички и къпини,
катерело се бързо и смело по скалите -
то във това изкуство надминало козите.

Започнало момчето нарочно да тренира.
То камъни големи по пътя си подбира,
повдига ги и хвърля високо над главата,
така че те да паднат зад него на земята.

А кученцето Стела край него все търчало,
и джавкало от радост за щяло и нещяло.

Козелът глупав само все нищо не разбирал.
Единствен той в момчето промяна не съзирал.
И пак си се засилвал с рога да го удари.
Момченцето обаче със скок го изпревари,
и винаги козелът се тряскал със рогата
или в дърво дебело, или пък във скалата.

Търпяло го момчето, ала веднъж козела
с рогата си ударил и кученцето Стела.
И кученцето Стела от болка изскимтяло.
Момченцето веднага на място дотърчало.
С една ръка козела хванало за брадата,
а с другата така го жеркосало с кривака!

Козелът се объркал, започнал да се дърпа,
започнал да се мята и паднал на земята,
и молел за пощада, и врякал като яре.
Козел разбира само, когато го ударят!

И след това наблизо не смеел да минава.
Щом идвало момчето, той се отдалечавал.
А минел ли наблизо, пристъпвал много леко,
в готовност в бяг уплашен да хукне надалеко.

А колко хубаво е в планината,
когато ти е ведро на душата!

Разстилат се просторните поляни,
от топли слънчеви лъчи огряни.
Закука кукувичката - по нея
човек гадае колко ще живее.

В гората бистри изворчета бликат.
И нежно гургуличките гурликат.
И гълъби, по дъбовите клони,
ухажват гълъбиците с поклони.

Орел кръжи високо в небесата,
оглеждайки надлъж и шир земята.

А пък в следобедния зной
навсякъде цари покой,
и само тихичко се чува
кълвачът - слънчевата птица,
която клоните лекува.

И тези чудни нощи в планината!

Щом слънцето потъне под земята,
на черен гарван слиза тъмнината
и свиват венчелистчета цветята -
тичинките да скрият от росата.

Сред буците залутани щурчета
свирукат с чуруликащи гласчета,
а злобно, със кама между зъбите,
комарите налитат и в ушите
като сирена с вой омразен вият,
преди да кацнат с кръв да се напият.

С тревожен вой среднощният чакал
вещае безизходност и печал.
Децата му са вероятно боси,
и той сандалки търси и им носи,
но ги премерва, вижда че не стават,
и в храстите край пътя ги оставя.

От черен клон, със фосфорни очи,
го гледа бухалът, но си мълчи.

И треперлив, безкрайно тъжен зов,
звучи над овлажнените ливади.

"Душата ми е жадна за любов!" -
викът на грозните, самотни жаби.

Най-дивното във случая е как
природата от смърт ги е спасила,
като от слухов орган е лишила
змиите - най-големия им враг.

Момченцето, със кученцето Стела,
лежало будно в топлата постеля,
загледано във някое звездиче,
и мислело за скъпата си майка
и милото си, хубаво сестриче.

В тъги и в радост лятото минАло.
И ето пак че време се задало
овцете да затворят във егрека.

А злият чорбаджия предвидил да направи
плета от нови пръти - по-дълги и по-прави.

Застанало сред стадото момчето.
То вече било силно и напето.

Започнало със кученцето Стела -
тя като пойна птичка прелетела
високо над преплетените пръти,
обърнала се десетина пъти
във въздуха, и после на краката
се приземила леко на земята.

След туй захвърлял агънцата малки -
не тъй високо, че било би жалко
ако при тупването на земята
на някое се подкосят краката.

А след това овцете захвърчали
една след друга, сякаш са парцали.

Овенът доброволно тръгнал там -
страхувал се да не остане сам.

Козелът дълго в ъглите се криел -
страхувал се, че пак ще го набият.
Ала момчето бързо приближило,
за задния му крак го уловило
и сякаш не козел, ами хвърчило,
над прътите високо го хвърлило!

При тупването си върху земята,
той само малко си подбил краката.

Огледало се после край себе си момчето.
Магарето в егрека едничко било, клето.
Момчето за ушите магарето хванАло
и бързо на петите като се завъртяло,
прехвърлило го, както спортисти хвърлят чук.

За първи път магаре във въздуха летяло
и няколко минути тържествено ревяло!

Прибрало се момчето във родното си село,
повело цяло стадо, с магарето начело.

Посрещнали го с радост,  със сълзи във очите,
любимата му майка и милото сестриче.

Те стадото продали, живеят в нова къща,
и много се обичат, и дружно се прегръщат.
2002 г.