Там в гората роди се той, отрасна
мъдър, достоен, горд бор порасна.
Висок, до слънцето снагата извисил
под сянката си какво ли не бе крил?
А горе, високо нейде сред скалите
там, в небесното царство на орлите
сякаш плод на вълшебство бе дори,
пробужда се нежно цвете във зори.
Веднъж в клоните му вятъра играеше
борът бе тъжен, но сякаш мечтаеше.
Чу тогава как птичка в песен разказва
как слънце с цвете мило си приказва. ...