4 mar 2015, 22:10

Приказка за България

  Poesía » Civil
1.3K 1 3

Настана глъчка, после чу се "прас!"

и мигом ревна детски глас.

Дечица мои, пак се сбихте,

изплашени от мен се скрихте.

 

Не, няма днес да ви накажа,

а нещичко ще ви разкажа

до мене, хайде, поседнете,

на коленете ми легнете.

 

Започвам приказка една:

От древни, стари времена

славяни с българите се сродили,

държава своя съградили.

 

Тъй ханове, царе живели

и над народа си са бдели,

създали писменост славянска,

приели вяра християнска.

 

Ала, за жалост, зла съдба

застигнала ги за беда

и с петвековните окови

народа турци го пороби.

 

Във тези тежки времена

родили са се  светли имена -

Левски, Ботев и Бенковски,

Хаджи Димитър и Раковски.

 

С кръвта си българска, пролята

за милата ни и най-свята,

народът извоюва свободата -

мечтана, ценна, непозната.

 

Но следват трудности, войни,

ала глава народът не склони -

до наши дни е оцелял,

с борба и с вяра устоял.

 

И днес с наследство ме богато,

по-скъпо ни е то от злато,

че с песни, с танци сме богати -

те във света са всепризнати.

 

Макар и с малка територия,

България със славна е история,

не се срамувайте, не смейте,

че българи сте - се гордейте!

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Че Българи сте - се гордейте ! Прекрасно казано ! Благодаря за удоволствието !
  • И аз харесах тази приказка.
  • Хубава приказка, която учи на патриотизъм децата. Хареса ми!
    "не се срамувайте, не смейте,
    че българи сте- се гордейте"

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...