4.03.2015 г., 22:10

Приказка за България

1.3K 1 3

Настана глъчка, после чу се "прас!"

и мигом ревна детски глас.

Дечица мои, пак се сбихте,

изплашени от мен се скрихте.

 

Не, няма днес да ви накажа,

а нещичко ще ви разкажа

до мене, хайде, поседнете,

на коленете ми легнете.

 

Започвам приказка една:

От древни, стари времена

славяни с българите се сродили,

държава своя съградили.

 

Тъй ханове, царе живели

и над народа си са бдели,

създали писменост славянска,

приели вяра християнска.

 

Ала, за жалост, зла съдба

застигнала ги за беда

и с петвековните окови

народа турци го пороби.

 

Във тези тежки времена

родили са се  светли имена -

Левски, Ботев и Бенковски,

Хаджи Димитър и Раковски.

 

С кръвта си българска, пролята

за милата ни и най-свята,

народът извоюва свободата -

мечтана, ценна, непозната.

 

Но следват трудности, войни,

ала глава народът не склони -

до наши дни е оцелял,

с борба и с вяра устоял.

 

И днес с наследство ме богато,

по-скъпо ни е то от злато,

че с песни, с танци сме богати -

те във света са всепризнати.

 

Макар и с малка територия,

България със славна е история,

не се срамувайте, не смейте,

че българи сте - се гордейте!

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Че Българи сте - се гордейте ! Прекрасно казано ! Благодаря за удоволствието !
  • И аз харесах тази приказка.
  • Хубава приказка, която учи на патриотизъм децата. Хареса ми!
    "не се срамувайте, не смейте,
    че българи сте- се гордейте"

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...