Приказка за изгубеното щастие

13 dic 2013, 20:57

Poesía » Filosófica

693 0 3

Седеше тихо щастието в стаята,

кротуваше си просто до камината,

присядаше до тях понякога

и слушаше смеха на четиримата.

Един прекрасен слънчев ден

реши да поизлезе сред природата,

из парка шумен се разхождаше

и радваше с усмивката си хората.

Внезапно тъмен облак се зададе,

дъжд яростно заплиска тротоарите,

пое към своя дом подплашено,

но... се загуби нейде сред моторите.

Тревожни бяха вкъщи четиримата,

очакваха го с вяра и надежда,

дори и изморено, понастинало,

пък даже и да гледа изпод вежди.

Не се почука дълго на вратата,

обърка щастието пътя

или другаде остана,

изчезна, стана тяхно минало...

Нов гост пристигна... беше мъката неканена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Romantina (Румяна Славова)

2014-01-13T17:55:27+02:00

Ех,щастието често бърка пътя...
Много ми хареса!
kushel (Куш)

2013-12-17T19:16:28+02:00

Ах, Ади, не беше честно, но то кое ли е честно в живота. Но добре, че имаме приятели на които да се опрем в тежки моменти.
docheff (Кристиан Дочев)

2013-12-13T21:20:23+02:00

Тъжно... но те кара да се замислиш.Трябва да оценяваме и да се радваме на това, което имаме, преди да си е тръгнало и да сме го загубили.