Приказка за изгубеното щастие
Седеше тихо щастието в стаята,
кротуваше си просто до камината,
присядаше до тях понякога
и слушаше смеха на четиримата.
Един прекрасен слънчев ден
реши да поизлезе сред природата,
из парка шумен се разхождаше
и радваше с усмивката си хората.
Внезапно тъмен облак се зададе,
дъжд яростно заплиска тротоарите,
пое към своя дом подплашено,
но... се загуби нейде сред моторите.
Тревожни бяха вкъщи четиримата,
очакваха го с вяра и надежда,
дори и изморено, понастинало,
пък даже и да гледа изпод вежди.
Не се почука дълго на вратата,
обърка щастието пътя
или другаде остана,
изчезна, стана тяхно минало...
Нов гост пристигна... беше мъката неканена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Борисова Всички права запазени
