Приказка за изгубеното щастие

13.12.2013 г., 20:57 ч.

Поезия » Философска

694 0 3

Седеше тихо щастието в стаята,

кротуваше си просто до камината,

присядаше до тях понякога

и слушаше смеха на четиримата.

Един прекрасен слънчев ден

реши да поизлезе сред природата,

из парка шумен се разхождаше

и радваше с усмивката си хората.

Внезапно тъмен облак се зададе,

дъжд яростно заплиска тротоарите,

пое към своя дом подплашено,

но... се загуби нейде сред моторите.

Тревожни бяха вкъщи четиримата,

очакваха го с вяра и надежда,

дори и изморено, понастинало,

пък даже и да гледа изпод вежди.

Не се почука дълго на вратата,

обърка щастието пътя

или другаде остана,

изчезна, стана тяхно минало...

Нов гост пристигна... беше мъката неканена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Romantina (Румяна Славова)

2014-01-13T17:55:27+02:00

Ех,щастието често бърка пътя...
Много ми хареса!
kushel (Куш)

2013-12-17T19:16:28+02:00

Ах, Ади, не беше честно, но то кое ли е честно в живота. Но добре, че имаме приятели на които да се опрем в тежки моменти.
docheff (Кристиан Дочев)

2013-12-13T21:20:23+02:00

Тъжно... но те кара да се замислиш.Трябва да оценяваме и да се радваме на това, което имаме, преди да си е тръгнало и да сме го загубили.