Приказка за изгубеното щастие
Седеше тихо щастието в стаята,
кротуваше си просто до камината,
присядаше до тях понякога
и слушаше смеха на четиримата.
Един прекрасен слънчев ден
реши да поизлезе сред природата,
из парка шумен се разхождаше
и радваше с усмивката си хората.
Внезапно тъмен облак се зададе,
дъжд яростно заплиска тротоарите,
пое към своя дом подплашено,
но... се загуби нейде сред моторите.
Тревожни бяха вкъщи четиримата,
очакваха го с вяра и надежда,
дори и изморено, понастинало,
пък даже и да гледа изпод вежди.
Не се почука дълго на вратата,
обърка щастието пътя
или другаде остана,
изчезна, стана тяхно минало...
Нов гост пристигна... беше мъката неканена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Борисова Все права защищены
