13 ago 2015, 0:38

Приказка за камъчето и стъпалото

  Poesía » Otra
592 0 6

   

             

     Приказка за камъчето и стъпалото

 

Някакво стъпало настъпило е камъчето бяло

-          Хей, махни се, бе стъпало, че много ме е заболяло

-          Ей, та ти си просто камък, как ще те боли?

-          Нищо, че съм камък и в мен живее Божи пламък.

-          Как във тебе ще живее, та Бога не е камък?!

-          Ама ти си много жалък, не знаеш ли че Бога е у всеки

И в тебе и във мен и всеки друг живее Той навеки -

щом са Божи всичките пътеки...

не е ли Бог у всеки?!

- Тъй като ми казваш май е истина това -

онзи ден изохка и стръкче от трева

-          Ами да, чак сега ли го разбра?

-          Божее, как съм тъпкал без да знам,

че всичко тука е на Тебе храм!

Но нали стъпало съм роден

– да ходя трябва всеки ден

“Даа, ходи си“- казал Бога, отдалеко,

“но стъпвай нежно, леко,

 на всички ви съм дал Душа и Сила,

 и на всички Аз съм ви закрила!"

 

Р. Първанова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...