Приказка за камъчето и стъпалото
Приказка за камъчето и стъпалото
Някакво стъпало настъпило е камъчето бяло
- Хей, махни се, бе стъпало, че много ме е заболяло
- Ей, та ти си просто камък, как ще те боли?
- Нищо, че съм камък и в мен живее Божи пламък.
- Как във тебе ще живее, та Бога не е камък?!
- Ама ти си много жалък, не знаеш ли че Бога е у всеки
И в тебе и във мен и всеки друг живее Той навеки -
щом са Божи всичките пътеки...
не е ли Бог у всеки?!
- Тъй като ми казваш май е истина това -
онзи ден изохка и стръкче от трева
- Ами да, чак сега ли го разбра?
- Божее, как съм тъпкал без да знам,
че всичко тука е на Тебе храм!
Но нали стъпало съм роден
– да ходя трябва всеки ден
“Даа, ходи си“- казал Бога, отдалеко,
“но стъпвай нежно, леко,
на всички ви съм дал Душа и Сила,
и на всички Аз съм ви закрила!"
Р. Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ВЯРАТА Крепи Човека!
-
Я гледай! - Най-сетне някой да разтълкува камъчето, но вече от друг ъгъл на възприемането му като такова. Досега все бе охулвано, че наранява нозете ни по житейските пътеки.
-
Много благодаря, Валентине!
Скоро ще намина към твоята страница, както вече съм обещала. -
Много добра поетеса си.
-
Чудесна поетична приказка с идеята за божественото начало във всичко що смятаме за живо и неживо.
Поздравявам те, Рени! Аплодисменти от мен! -
"Даа, ходи си"- "стъпвай нежно, леко"- всичко трябва да е с мярка и никой няма да страда. Поздрав, Рени! Хубава приказка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и моите аплодисменти..