Приказка за камъчето и стъпалото
Приказка за камъчето и стъпалото
Някакво стъпало настъпило е камъчето бяло
- Хей, махни се, бе стъпало, че много ме е заболяло
- Ей, та ти си просто камък, как ще те боли?
- Нищо, че съм камък и в мен живее Божи пламък.
- Как във тебе ще живее, та Бога не е камък?!
- Ама ти си много жалък, не знаеш ли че Бога е у всеки
И в тебе и във мен и всеки друг живее Той навеки -
щом са Божи всичките пътеки...
не е ли Бог у всеки?!
- Тъй като ми казваш май е истина това -
онзи ден изохка и стръкче от трева
- Ами да, чак сега ли го разбра?
- Божее, как съм тъпкал без да знам,
че всичко тука е на Тебе храм!
Но нали стъпало съм роден
– да ходя трябва всеки ден
“Даа, ходи си“- казал Бога, отдалеко,
“но стъпвай нежно, леко,
на всички ви съм дал Душа и Сила,
и на всички Аз съм ви закрила!"
Р. Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
