- Спрете, спрете! – пресипнало цвилеха конете. Пищяха запенени, от болка озъбени. - Не издържаме вече! Спрете за Бога! - Горят дробовете и въздух не стига! -Не мога, не мога! – креслив им отвърна камшик и кървав изсъска над конските гриви. Езици прехапали, очите им диви, изранени копита в чакъла забили. Камшикът играе, камшикът ругае, камшикът не спира – като щик се забива в гърбове изранени. Душата им конска от болка умира – очите изцъклени, езици прехапани, копита дълбоко в земята забити. Дъждът мълчаливо там ги настигна. В очите им конски студено надникна – в полето свободно очите им впити... Гръмливо въздъхна дъждът и по пътя отмина.
Чак ме заболява! Толкова е реално! Помня веднъж на село имаше една каруци и кончето беше кожа и кости, а от езика му капеше кръв... Безобразие и позор! Оценкат ми е 6!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.