Приказка за конете и камшика
Приказка за конете и камшика
- Спрете, спрете! – пресипнало цвилеха конете.
Пищяха запенени, от болка озъбени.
- Не издържаме вече! Спрете за Бога!
- Горят дробовете и въздух не стига!
-Не мога, не мога! – креслив им отвърна камшик
и кървав изсъска над конските гриви.
Езици прехапали, очите им диви,
изранени копита в чакъла забили.
Камшикът играе, камшикът ругае, камшикът не спира –
като щик се забива в гърбове изранени.
Душата им конска от болка умира –
очите изцъклени, езици прехапани,
копита дълбоко в земята забити.
Дъждът мълчаливо там ги настигна.
В очите им конски студено надникна –
в полето свободно очите им впити...
Гръмливо въздъхна дъждът и по пътя отмина.
- Спрете, спрете! – пресипнало цвилеха конете.
Пищяха запенени, от болка озъбени.
- Не издържаме вече! Спрете за Бога!
- Горят дробовете и въздух не стига!
-Не мога, не мога! – креслив им отвърна камшик
и кървав изсъска над конските гриви.
Езици прехапали, очите им диви,
изранени копита в чакъла забили.
Камшикът играе, камшикът ругае, камшикът не спира –
като щик се забива в гърбове изранени.
Душата им конска от болка умира –
очите изцъклени, езици прехапани,
копита дълбоко в земята забити.
Дъждът мълчаливо там ги настигна.
В очите им конски студено надникна –
в полето свободно очите им впити...
Гръмливо въздъхна дъждът и по пътя отмина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Ганчев Все права защищены
