Пролог:
Аз съм мъничка, мъничка, бледна.
Необщителна... най-обикновена.
Аз съм една мимоза.
И невзрачна наглед, за мнозина безлична до сивост.
Само при поглед повторен сред храсталаците-проза,
сякаш зърват за миг лика ми, но решават, че им се привижда...
Аз съм едва, едва забележима.
И кой знае дали необходима...
Аз съм душа-мимоза.
Но всички наричат ме просто: "Мис Срамежливост".
Ех, отстъпвам по всичко на грациозната Лейди Роза - ...