Приказка за невъзможната любов
Защо, кажи, те искам толкова,
когато знам, че няма да си мой?
Защо ли толкова е силна болката
и всеки удар на сърцето ми е твой?!
Защо ли да мечтая аз не спирам,
защо така обсеби моя свят?
Защо ли път към теб и изход не намирам,
а мислите за тебе ме горят?
Дали за теб съм аз, което ти за мен си
или илюзия това е, просто сън,
че май във приказка живея, знам си,
а реалността е някъде навън.
А как искам пак да те прегърна
наяве, не хиляда пъти във съня,
да можех само времето да върна
или в един момент щях да го спра.
И тъй не знам да бягам или да се крия,
къде да търся своя огън нов
и как чувствата към друг да преоткрия,
като това към теб нарича се Любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милица Todos los derechos reservados
