Jul 16, 2011, 4:35 PM

Приказка за невъзможната любов

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Защо, кажи, те искам толкова,
когато знам, че няма да си мой?
Защо ли толкова е силна болката
и всеки удар на сърцето ми е твой?!

Защо ли да мечтая аз не спирам,
защо така обсеби моя свят?
Защо ли път към теб и изход не намирам,
а мислите за тебе ме горят?

Дали за теб съм аз, което ти за мен си
или илюзия това е, просто сън,
че май във приказка живея, знам си,
а реалността е някъде навън.

А как искам пак да те прегърна
наяве, не хиляда пъти във съня,
да можех само времето да върна
или в един момент щях да го спра.

И тъй не знам да бягам или да се крия,
къде да търся своя огън нов
и как чувствата към друг да преоткрия,
като това към теб нарича се Любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много въпроси, но малко въпросителни знаци... Оправи се пунктуацията. От всичко, най-много ми харесва последния куплет. Имаш много за доизпипване, но не се отказвай. Темата е ПРЕ, ПРЕекспонирана. Опитай и с други неща.
  • Много добре написано. Добро боравене с думите и яснота на изказа. Ще очакваме нови!
  • Прекрасен стих Милица! Много ми хареса,звучи като приказка по мечтания принц.Дано го намериш и бъдеш щастлива.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...