14 ago 2007, 12:12  

Приказка за прераждането

  Poesía
1.1K 0 23

По книгата на З. Норбеков

Едно магаренце, с риж цвят, Шухлик,
преминало през хиляди препятствия
само да стигне звездния си миг
и в пътя труден да открие щастие.

Израстнало в любов и доброта,
във детството сълзИте не познало.
Но превратността, жестоката съдба
с човешката злина и ярост го събрало.

Продадено на гневен господар -
тиранин груб, със дребничка душица,
Шухлик, от весел и открит бунтар,
превърнал се в безропотна сълзица.

Кошове мъкнел, с камъни и кал,
робувал и не виждал светлината,

но срещнал Тулки, верния другар,
помогнал му да види свободата.

Намерил я, но кратко и се радвал,
приятелят поел по своя път,
и малкото магаренце разбрало -
за него пак самотен е светът.

Отчаяно, измъчено и гладно,
в пустинята заскитало само,
и в битката със себе си, магарето
едва не се предало на смъртта.

Но... винаги след злото идва и добро,
съдбата му "протегнала ръчица",
и малкото магаренце не зло,
се срещнало с Диван биби-мъдреца.

Приел го твой във своята градина,
научил го на труд, без суета,
на прошката, като опорна сила,
на вярата в доброто по света.

И трите Зъ-та го накарал да забрави -
злословието, злобата и завистта.
Оазис във пустиня сам да си направи,
да среща със усмивка любовта.

Така Шухлик намерил светлината,
онази вярната, във своята душа,
с която да приема свободата
и сам да я раздава на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...