14.08.2007 г., 12:12  

Приказка за прераждането

1.1K 0 23

По книгата на З. Норбеков

Едно магаренце, с риж цвят, Шухлик,
преминало през хиляди препятствия
само да стигне звездния си миг
и в пътя труден да открие щастие.

Израстнало в любов и доброта,
във детството сълзИте не познало.
Но превратността, жестоката съдба
с човешката злина и ярост го събрало.

Продадено на гневен господар -
тиранин груб, със дребничка душица,
Шухлик, от весел и открит бунтар,
превърнал се в безропотна сълзица.

Кошове мъкнел, с камъни и кал,
робувал и не виждал светлината,

но срещнал Тулки, верния другар,
помогнал му да види свободата.

Намерил я, но кратко и се радвал,
приятелят поел по своя път,
и малкото магаренце разбрало -
за него пак самотен е светът.

Отчаяно, измъчено и гладно,
в пустинята заскитало само,
и в битката със себе си, магарето
едва не се предало на смъртта.

Но... винаги след злото идва и добро,
съдбата му "протегнала ръчица",
и малкото магаренце не зло,
се срещнало с Диван биби-мъдреца.

Приел го твой във своята градина,
научил го на труд, без суета,
на прошката, като опорна сила,
на вярата в доброто по света.

И трите Зъ-та го накарал да забрави -
злословието, злобата и завистта.
Оазис във пустиня сам да си направи,
да среща със усмивка любовта.

Така Шухлик намерил светлината,
онази вярната, във своята душа,
с която да приема свободата
и сам да я раздава на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...