Къде си... само тишина ли чувствам...?
Мъртъв хлад в лицето...
В свят на сенки без лица озовах се,
захвърлен от черна Буря,
единствен със лице... и туптящо сърце...
... пазещо спомена за теб.
Денят беше изчезнал... топлината, лъчите...
Светът се бе разпаднал без твоята близост.
Станах от прахта... празен, объркан...
Няма дихание... лицето бавно изстива...
а кръвта от очите в земята тихо попива.
Рухвам... не виждам... не чувствам, ...