11 mar 2016, 23:30

Приказки нашепва старата луна

  Poesía » Otra
2.2K 1 9

Какво ще стане с нашите души,

когато вече няма да ни има?

Ще стъпят ли пред райските врати,

или край тях ще бъде вечна зима?

 

Ще могат ли да виждат те света,

любимите лица, приятелите верни?

Или ще тънат в мрачна самота,

обгърнати в носталгия и мисли черни?

 

Ще чувстват ли дъха на пролетта

с разцъфналите клонки и цветя,

или душата ще се прероди в звезда,

която гледа отвисоко бялата земя?

 

Ще има ли безсмъртната душа крила,

с които да се рее като птица?

Не знам това, но виждам светлина

и приказки нашепва старата луна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...