11 mar 2016, 23:30

Приказки нашепва старата луна

  Poesía » Otra
2.2K 1 9

Какво ще стане с нашите души,

когато вече няма да ни има?

Ще стъпят ли пред райските врати,

или край тях ще бъде вечна зима?

 

Ще могат ли да виждат те света,

любимите лица, приятелите верни?

Или ще тънат в мрачна самота,

обгърнати в носталгия и мисли черни?

 

Ще чувстват ли дъха на пролетта

с разцъфналите клонки и цветя,

или душата ще се прероди в звезда,

която гледа отвисоко бялата земя?

 

Ще има ли безсмъртната душа крила,

с които да се рее като птица?

Не знам това, но виждам светлина

и приказки нашепва старата луна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...