Приказки нашепва старата луна
Какво ще стане с нашите души,
когато вече няма да ни има?
Ще стъпят ли пред райските врати,
или край тях ще бъде вечна зима?
Ще могат ли да виждат те света,
любимите лица, приятелите верни?
Или ще тънат в мрачна самота,
обгърнати в носталгия и мисли черни?
Ще чувстват ли дъха на пролетта
с разцъфналите клонки и цветя,
или душата ще се прероди в звезда,
която гледа отвисоко бялата земя?
Ще има ли безсмъртната душа крила,
с които да се рее като птица?
Не знам това, но виждам светлина
и приказки нашепва старата луна...
© Наташа Биразова All rights reserved.
