26 nov 2010, 20:04

Приказки, песни и притчици за неподкастрени плитчици, интерпретирани от НеГримирана (6) 

  Poesía » Filosófica
916 0 19

Приказки, песни и притчици 

за неподкастрени плитчици, 

интерпретирани 

от НеГримирана

         (6)


По-добре сам, от колкото с  компаньон, 

който за бълха изгаря юргана

и от мухата прави слон.

 

Не те обичам! Чу ли? Казвам „не“!

Отивам си!!! Омръзна ми-и-и! Омръзна!

На жива жар да се пека за теб,

а в твое нелюбовие да зъзна!

 

Да скачам с мисълта за теб в зори,

да дишам с жаждата да те зарадвам,

а ти, вместо усмивка да дариш,

със злъч да ме засичаш като с брадва!

 

Под микроскоп да гледаш всеки жест,

бълхата с него в слон да преобръщаш,

но не юрган, вулкан да си в протест

и с лава да гориш любов и къща!

 

А после да замлъкваш…Мрачен, зъл.

Все по-затворен, аз- по-безразлична…

Ех! Ти не бе такъв!..Ти би могъл…

Но чашата избра си за момиче!

 

Преди това за всичко с теб летях,

днес кретам все сама, все по-виновна…

Не знам къде сгреших. Едно разбрах-

с любов да миеш грях е невъзможно!

 

Най-страшното е не, че ме болиш,

а мисълта, че вече не ме радваш.

Отивам си…Повярва ми, нали?

Сега остава аз да си повярвам…

 

                Пп. Конкретният повод за написването на този стих е съвсем прозаичен : една позната, чийто съпруг  от дълги, дълги години е страстен любител на чашката, ми се обади по телефона с въпроса дали познавам някой, който…да развали магията и Н.(нека го наречем така) да спре да пие…и да го върнат на работа. Въпросната жена е добра, умна и разумна жена, медицински работник…

 В ситуации, когато каквото и да кажеш, все ще сбъркаш, аз пиша на себе си, както други си говорят сами. Току виж го прочел някой, за когото не всичко още е загубено.

                         Лека вечер на всички, които прочетат!

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!
    Финалът е разкошен.
  • Трогната съм! Не мога да опиша колко ме зарадва! С нетърпение очаквам имейл! Благодаря сърдечно! Хубав ден и много усмивки!
  • Благодаря ви, приятели!
    Трогната съм Ангелско гласче! И аз си мислех тези дни за теб,дете, по повод наиздаването повестта ми...в момента, в който я получа, ще ти пратя мейл, много държа да ти изпратя книжка!
    Поздрави на всички за днешния празник!
  • Не те познавам лично, но ще си позволя да изкажа едно мнение за теб! Чета те винаги, макар не винаги да коментирам. А това с което те свързвам е съкровищница! Душата ти е като съкровищница, в която човек може да открие хиляди приказки, чувства и емоции, облечени в диамантени, вълшебни думи!
    Поздрав за стиха!
  • Хубаво!!!
  • От този порок спасение няма...
  • Пьрво за големите РОГА.От кьде ги изкопа?Закла ме!Второ,помислих си че написаното подхожда за много хора,а?И ако няма пояснение някой може да го приеме като закана.Упла6и ме.Такава рязка не те познавам,а стиха е за 10 от мен.
  • Поздрави!!!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Разтърсващ психологизъм...
    Поздрав за силната творба, Петя!
  • !!!
  • Поздрав Петя!!!С любов всичко можеш да измиеш!!!
  • Петя, много ми харесва, че си загрижена и отговорна за всичко и всички. Може би това вдъхновява доброто ти сърце?!
  • Много хубав стих, Петя!
    За съжаление любовта понякога се дави и в чашка...
  • " Най-страшното е не, че ме болиш,
    а мисълта, че вече не ме радваш." Тая истина е страшна /който я е изпитал, знае/!
    Поздрав!
  • отново харесах
  • Зашеметяващо...!!!
    "Да скачам с мисълта за теб в зори,
    да дишам с жаждата да те зарадвам,
    а ти, вместо усмивка да дариш,
    със злъч да ме засичаш като с брадва!"

  • С поздрав, Петя!
  • Поздрави за мъдростта!!!
Propuestas
: ??:??