Приказки, песни и притчици за неподкастрени плитчици, интерпретирани от НеГримирана (6)
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(6)
По-добре сам, от колкото с компаньон,
който за бълха изгаря юргана
и от мухата прави слон.
Не те обичам! Чу ли? Казвам „не“!
Отивам си!!! Омръзна ми-и-и! Омръзна!
На жива жар да се пека за теб,
а в твое нелюбовие да зъзна!
Да скачам с мисълта за теб в зори,
да дишам с жаждата да те зарадвам,
а ти, вместо усмивка да дариш,
със злъч да ме засичаш като с брадва!
Под микроскоп да гледаш всеки жест,
бълхата с него в слон да преобръщаш,
но не юрган, вулкан да си в протест
и с лава да гориш любов и къща!
А после да замлъкваш…Мрачен, зъл.
Все по-затворен, аз- по-безразлична…
Ех! Ти не бе такъв!..Ти би могъл…
Но чашата избра си за момиче!
Преди това за всичко с теб летях,
днес кретам все сама, все по-виновна…
Не знам къде сгреших. Едно разбрах-
с любов да миеш грях е невъзможно!
Най-страшното е не, че ме болиш,
а мисълта, че вече не ме радваш.
Отивам си…Повярва ми, нали?
Сега остава аз да си повярвам…
Пп. Конкретният повод за написването на този стих е съвсем прозаичен : една позната, чийто съпруг от дълги, дълги години е страстен любител на чашката, ми се обади по телефона с въпроса дали познавам някой, който…да развали магията и Н.(нека го наречем така) да спре да пие…и да го върнат на работа. Въпросната жена е добра, умна и разумна жена, медицински работник…
В ситуации, когато каквото и да кажеш, все ще сбъркаш, аз пиша на себе си, както други си говорят сами. Току виж го прочел някой, за когото не всичко още е загубено.
Лека вечер на всички, които прочетат!
© Петя Божилова All rights reserved.
