Приказливче...
Приказливче...
Аз родих се с писък палав:
ангел ме упъти.
Бавен облак... слънчев залив...
бъден миг безплътен...
Вкъщи мама, тати носят
вкусни, топли думи.
Гъдел имат от въпроси...
горди те са, умни.
Денем слънчо грее весел,
дълго ги разпитва.
Есен, вятър, дъжд донесли,
ехо, птици литват.
Живи - листи, хора, твари,
жилят, меко стъпват.
Зиме правиш ти отвари,
звезден стих разпъпва.
Искам с теб да си говоря,
искрен лик и чуден.
Йони и бутони борят
йо-йо, спомен лунен.
Колко много космос гледам
късно щом политнем!
Лесно е да е последен в
лека нощ графитна.
Мисли, чувства, морски сгради
молят да сме пъстри.
Нека сънчо нас зарадва с
нов закон за тръс в три.
Остров скътал е въпроси,
огнен лъв и чудо.
Полет, еднорог, добро и
песен леко луда.
Радва тя вълни в морета,
рибки и въздишки.
Слон рисуван бди добре със
славей, петльо, мишка.
Търсим шарен пъзел в парка,
топъл лъч на пътя.
Утро пак врати разтваря,
умен знак закътан.
Фея шепне му посоки,
фар звезди разпуска.
Ходят важно-важно котки
хитро след закуска.
Цъфнал цвят и сън се смеят,
църкат фини птички.
Черни сенки се люлеят,
чупки сричат срички.
Шепи с пясък смисъл дават,
шетат, в замък зъзнат.
Щъкат букви, ноти, шават,
щърк на листа мръзне.
Ъгъл да се свие пробва,
ъгъл друг подслушва,
„ь“ (ер малък) в асансьор се топва.
Юни, юли, круши
юг прегръща ги с копнежи.
Ято пак пристига,
ясно лято, таралежи...
Приказливчето намига...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
Ще трябва да има и повече контрол върху коментарите там, разбира се. Може би трябва да питаме админ за това дали е осъществимо. Благодаря ви много!
