15 ene 2017, 22:48

Приказна жена 

  Poesía » De amor
368 2 4

 

Ти молеше душата си за друг,
в който в миг до болка да се влюбиш.
Но аз дойдох във мрачния ти студ –
в тебе огън нежен да събудя.

 

И тъй гориш в сърцето ми от свят,
от който сън сънувам от години.
Защото ти си приказна жена
и докрай ще сричам святото ти име!

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??