Jan 15, 2017, 10:48 PM

Приказна жена 

  Poetry » Love
455 2 4

 

Ти молеше душата си за друг,
в който в миг до болка да се влюбиш.
Но аз дойдох във мрачния ти студ –
в тебе огън нежен да събудя.

 

И тъй гориш в сърцето ми от свят,
от който сън сънувам от години.
Защото ти си приказна жена
и докрай ще сричам святото ти име!

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??