16 feb 2008, 23:27

Приказно утро

  Poesía » Otra
1.1K 0 23

 

Утро е. Облаци вятъра галеха.

В бяло танцуваха, в сиво-лила...

Нежно припламваха, после угасваха,

в сянка покриваха морно града.

Покриви белнали в снежна прегръдка.

Пазят те тайни и много мечти.

Като грижовна, топла забрадка,

крият те хорската радост, беди...

Къщите дремят още в сумрака.

Котка прокрадва се, дворът шепти.

Кротко навела глава е елата.

Тихо камината пръска искри...

Сякаш съм там, далече във Рая!

Пее сърцето от таз красота...

Как ми се иска тъй, във безкрая,

да поостана, да скрия глава...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...