16 февр. 2008 г., 23:27
Утро е. Облаци вятъра галеха.
В бяло танцуваха, в сиво-лила...
Нежно припламваха, после угасваха,
в сянка покриваха морно града.
Покриви белнали в снежна прегръдка.
Пазят те тайни и много мечти.
Като грижовна, топла забрадка,
крият те хорската радост, беди...
Къщите дремят още в сумрака.
Котка прокрадва се, дворът шепти.
Кротко навела глава е елата.
Тихо камината пръска искри... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация