Приказно утро
Утро е. Облаци вятъра галеха.
В бяло танцуваха, в сиво-лила...
Нежно припламваха, после угасваха,
в сянка покриваха морно града.
Покриви белнали в снежна прегръдка.
Пазят те тайни и много мечти.
Като грижовна, топла забрадка,
крият те хорската радост, беди...
Къщите дремят още в сумрака.
Котка прокрадва се, дворът шепти.
Кротко навела глава е елата.
Тихо камината пръска искри...
Сякаш съм там, далече във Рая!
Пее сърцето от таз красота...
Как ми се иска тъй, във безкрая,
да поостана, да скрия глава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
