Feb 16, 2008, 11:27 PM

Приказно утро 

  Poetry » Other
934 0 23

 

Утро е. Облаци вятъра галеха.

В бяло танцуваха, в сиво-лила...

Нежно припламваха, после угасваха,

в сянка покриваха морно града.

Покриви белнали в снежна прегръдка.

Пазят те тайни и много мечти.

Като грижовна, топла забрадка,

крият те хорската радост, беди...

Къщите дремят още в сумрака.

Котка прокрадва се, дворът шепти.

Кротко навела глава е елата.

Тихо камината пръска искри...

Сякаш съм там, далече във Рая!

Пее сърцето от таз красота...

Как ми се иска тъй, във безкрая,

да поостана, да скрия глава...

 

© Криси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??