Feb 16, 2008, 11:27 PM

Приказно утро

  Poetry » Other
1.1K 0 23

 

Утро е. Облаци вятъра галеха.

В бяло танцуваха, в сиво-лила...

Нежно припламваха, после угасваха,

в сянка покриваха морно града.

Покриви белнали в снежна прегръдка.

Пазят те тайни и много мечти.

Като грижовна, топла забрадка,

крият те хорската радост, беди...

Къщите дремят още в сумрака.

Котка прокрадва се, дворът шепти.

Кротко навела глава е елата.

Тихо камината пръска искри...

Сякаш съм там, далече във Рая!

Пее сърцето от таз красота...

Как ми се иска тъй, във безкрая,

да поостана, да скрия глава...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...