Feb 16, 2008, 11:27 PM

Приказно утро

  Poetry » Other
1.1K 0 23

 

Утро е. Облаци вятъра галеха.

В бяло танцуваха, в сиво-лила...

Нежно припламваха, после угасваха,

в сянка покриваха морно града.

Покриви белнали в снежна прегръдка.

Пазят те тайни и много мечти.

Като грижовна, топла забрадка,

крият те хорската радост, беди...

Къщите дремят още в сумрака.

Котка прокрадва се, дворът шепти.

Кротко навела глава е елата.

Тихо камината пръска искри...

Сякаш съм там, далече във Рая!

Пее сърцето от таз красота...

Как ми се иска тъй, във безкрая,

да поостана, да скрия глава...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...