"Приключенията на един объркан ученик" 

Излизам пред вас с пушка в ръка,

униформа зелена, гордо вървя.

Лачени ботуши, стъпка юнашка,

а аз се връщам от битка – еха!

Но какво се случва? В миг се пренасям,

с рокля красива в лодка малка се клатя,

с любим – същинска поезия!

Той ми шепне слова, неслушани досега,

а аз се захласвам, какво ли ще стане сега?

Лодката се обръща, но не във водата,

само престилка бяла ме чака насреща.

Ех че, съм химик велик, не разбирам нищо,

течности странни смесвам –стават цветни, какво ли значи това?

После пък платна пред мен се люлеят,

На кораба бурните вълни клатушкат.

С четка в ръка рисувам платната на воля, сменят се цветове –

От червени в зелени, обяснение си нямам за това.

„Махни розовите очила!“ си шепна,

физиката май на шега я обърках.

А математиката гледа от ъгъла сурово Ех, това училище – не спираш, о, слово!

И така пътувам от свят във свят,

Хем учен, хем поет, хем герой без грях.