21.09.2024 г., 7:35

"Приключенията на един объркан ученик"

733 0 0

"Приключенията на един объркан ученик" 

 

Излизам пред вас с пушка в ръка,

униформа зелена, гордо вървя.

Лачени ботуши, стъпка юнашка,

а аз се връщам от битка – еха!

 

Но какво се случва? В миг се пренасям,

с рокля красива в лодка малка се клатя,

с любим – същинска поезия!

Той ми шепне слова, неслушани досега,

а аз се захласвам, какво ли ще стане сега?

 

Лодката се обръща, но не във водата,

само престилка бяла ме чака насреща.

Ех че, съм химик велик, не разбирам нищо,

течности странни смесвам –стават цветни, какво ли значи това?

 

После пък платна пред мен се люлеят,

На кораба бурните вълни клатушкат.

С четка в ръка рисувам платната на воля, сменят се цветове –

От червени в зелени, обяснение си нямам за това.

 

„Махни розовите очила!“ си шепна,

физиката май на шега я обърках.

А математиката гледа от ъгъла сурово Ех, това училище – не спираш, о, слово!

 

И така пътувам от свят във свят,

Хем учен, хем поет, хем герой без грях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivayana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...