Не ме питай как съм. Възможно ли е да не знаеш?
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?
Объркани, млади, страхливи пред всяко начало,
ранихме се остро, щетата не можем да върнем.
Онези неща, дето още не смея да кажа,
ме стискат с юмручена сила направо за гърлото.
И птиците, дето видях да гнездят във косите ти,
копнежните приливи, хвърлящи котва сред погледа...
За мене ти беше най-първи урок по обичане.
И толкова дълго не мога да те превъзмогна. ...