30.03.2018 г., 21:19

Приливи

890 4 0

Не ме питай как съм. Възможно ли е да не знаеш?
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?

 

Объркани, млади, страхливи пред всяко начало, 
ранихме се остро, щетата не можем да върнем. 
Онези неща, дето още не смея да кажа, 
ме стискат с юмручена сила направо за гърлото. 

 

И птиците, дето видях да гнездят във косите ти, 
копнежните приливи, хвърлящи котва сред погледа...
За мене ти беше най-първи урок по обичане.
И толкова дълго не мога да те превъзмогна. 

 

Дори и милиарди години да местят планетите,
във мен ще те нося – последно парченце от пъзела... 
Да можех чело да отпусна на раменете ти, 
то би се разсеяла всяка тревога тъй бързо... 

 

Тогава и без да ме питаш дали съм щастлива, 
ще имаш пред себе си факти и доказателства. 
Че думите вече до мене съвсем не достигат. 
Но твоите нежни зеници разнищват тъгата ми. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...