30 oct 2015, 9:43  

Приливи - отливи

  Poesía
652 0 0

Приливът на чувства отново е наред,

лист и химикал аз взимам най-напред.

А отливът е онзи със тежките сълзи,
със казване на "Сбогом", със плачещи очи..

Приливът на чувства отново ме обвзе,
бързам да изкажа своето сърце.
Мислите се вплитат, но само едно

наивно е да търся, като игла в сено.. 

 

Приливът настъпва с вяра, с надежда,

че всичко ще се нареди,

но бледият ми поглед поглежда,осъзнава,

че вече вижда отминали следи..

 

Но отливът,тъй тъжен и пореден,

възможно е да е последен.
Погледът ти уж - безвреден,

прави света ми празен и беден.. 

 

Превръща всичко в спомен вледенен,

поглъща и малкото енергия у мен,

омагьосва омагьосаното вече,

и последната сълза се стече..

 

Самотният екипаж на борда 

тихичко стои,
аз затворих онази порта,

от която нахлуваше ти..

 

Сега с такива като мен,

седим, говорим си с очи,

мечтаем да отплаваме далеч,

течение в морето да ни заличи... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...