Приливът на чувства отново е наред,

лист и химикал аз взимам най-напред.

А отливът е онзи със тежките сълзи,
със казване на "Сбогом", със плачещи очи..

Приливът на чувства отново ме обвзе,
бързам да изкажа своето сърце.
Мислите се вплитат, но само едно

наивно е да търся, като игла в сено.. 

Приливът настъпва с вяра, с надежда,

че всичко ще се нареди,

но бледият ми поглед поглежда,осъзнава,

че вече вижда отминали следи..

Но отливът,тъй тъжен и пореден,

възможно е да е последен.
Погледът ти уж - безвреден,

прави света ми празен и беден.. 

Превръща всичко в спомен вледенен,

поглъща и малкото енергия у мен,

омагьосва омагьосаното вече,

и последната сълза се стече..

Самотният екипаж на борда 

тихичко стои,
аз затворих онази порта,

от която нахлуваше ти..

Сега с такива като мен,

седим, говорим си с очи,

мечтаем да отплаваме далеч,

течение в морето да ни заличи...