30 окт. 2015 г., 09:43  

Приливи - отливи

654 0 0

Приливът на чувства отново е наред,

лист и химикал аз взимам най-напред.

А отливът е онзи със тежките сълзи,
със казване на "Сбогом", със плачещи очи..

Приливът на чувства отново ме обвзе,
бързам да изкажа своето сърце.
Мислите се вплитат, но само едно

наивно е да търся, като игла в сено.. 

 

Приливът настъпва с вяра, с надежда,

че всичко ще се нареди,

но бледият ми поглед поглежда,осъзнава,

че вече вижда отминали следи..

 

Но отливът,тъй тъжен и пореден,

възможно е да е последен.
Погледът ти уж - безвреден,

прави света ми празен и беден.. 

 

Превръща всичко в спомен вледенен,

поглъща и малкото енергия у мен,

омагьосва омагьосаното вече,

и последната сълза се стече..

 

Самотният екипаж на борда 

тихичко стои,
аз затворих онази порта,

от която нахлуваше ти..

 

Сега с такива като мен,

седим, говорим си с очи,

мечтаем да отплаваме далеч,

течение в морето да ни заличи... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...