6 feb 2014, 23:08  

Приливни вълни 

  Poesía » Filosófica
410 0 0

Приливни вълни

В простори знайни и незнайни
нашепва тихо приказен света.
Слънца в галактики безкрайни
туптят запалени от любовта.

След вихри, бури все ще тичам,
ще превъзмогвам мъки, суета,
из тесни пътища да криволича,
но винаги със вдигната глава.

От изток светлината се раздава,
през зов и с приливни вълни
и виждам как живота с шепи дава:
на всекиму от царство до трохи.

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??