Приливни вълни

Приливни вълни

В простори знайни и незнайни
нашепва тихо приказен света.
Слънца в галактики безкрайни
туптят запалени от любовта.

След вихри, бури все ще тичам,
ще превъзмогвам мъки, суета,
из тесни пътища да криволича,
но винаги със вдигната глава.

От изток светлината се раздава,
през зов и с приливни вълни
и виждам как живота с шепи дава:
на всекиму от царство до трохи.

Лъчиста