Примирие с борбата
Примирие да сключим със борбата,
че дъх не ми остана вече… изтъняха
и лактите ми се изтъркаха отрано
да си проправям пътищата през тълпата,
ноктите ми се изпочупиха, издраха
насред свои
по чужди стени все да дращят…
Примирие да сключим с Тишината
аз ще си мълча, а тя да ми говори
за хорските неща и за суетата,
която тъй и не обикнах без окови.
А хората ме гледаха със интереса зад вината
и празнотата във очите им личеше –
всеки малка част от себе си във мен затвори
и тишината даже тук мълчеше.
Но аз вървях напред към самотата,
която най-добра от всичко се оказа.
Но врагът е труден, щом е победен –
лесното и без това не ми допада!
Аз и пак ще кажа:
Та, нека сключим примирие с борбата
аз във нея, тя във мен,
пък... каквото - сабя да покаже!
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Нямам възражения, Чаровни... -
с твое разрешение ще перифразирам твоето мото:
"...Който е свикнал да пътува знае, че ВИНАГИ ИДВА ДЕН, в който ще тръпнеш..." -
Оргинален стих!!!
Хареса ми...
Примирие може , но не примирение...
Поздрав!!!
-
Никакво примирение - Само напред с нови сили!
-
Примирие? Не!
Смирение - Да!
Това са различни нагласи
Първата води до отчаяние, втората - до щастие. Който не се научи да се смирява, цял живот е на тръни.
Бъди здрава в душата си! -
Примиря не ще да има,
заложили сме всичко тук
и който почне сам да клима,
веднага удрят го със чук.
Зат'ва не се примирявай.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав!