venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
15 июл. 2009 г., 15:51

Примирие с борбата 

  Поэзия
889 0 7



Примирие да сключим със борбата,

че дъх не ми остана вече… изтъняха

и лактите ми се изтъркаха отрано

да си проправям пътищата през тълпата,

ноктите ми се изпочупиха, издраха

насред свои

по чужди стени все да дращят…


Примирие да сключим с Тишината

аз ще си мълча, а тя да ми говори

за хорските неща и за суетата,

която тъй и не обикнах без окови.


А хората ме гледаха със интереса зад вината

и празнотата във очите им личеше –

всеки малка част от себе си във мен затвори

и тишината даже тук мълчеше.

Но аз вървях напред към самотата,

която най-добра от всичко се оказа.


Но врагът е труден, щом е победен –

лесното и без това не ми допада!

Аз и пак ще кажа:

Та, нека сключим примирие с борбата

аз във нея, тя във мен,

пък... каквото - сабя да покаже!

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !
    Поздрав!
  • Нямам възражения, Чаровни...
  • с твое разрешение ще перифразирам твоето мото:
    "...Който е свикнал да пътува знае, че ВИНАГИ ИДВА ДЕН, в който ще тръпнеш..."
  • Оргинален стих!!!

    Хареса ми...

    Примирие може , но не примирение...

    Поздрав!!!

  • Никакво примирение - Само напред с нови сили!
  • Примирие? Не!
    Смирение - Да!
    Това са различни нагласи
    Първата води до отчаяние, втората - до щастие. Който не се научи да се смирява, цял живот е на тръни.
    Бъди здрава в душата си!
  • Примиря не ще да има,
    заложили сме всичко тук
    и който почне сам да клима,
    веднага удрят го със чук.

    Зат'ва не се примирявай.
Предложения
: ??:??