Примирие с борбата
Примирие да сключим със борбата,
че дъх не ми остана вече… изтъняха
и лактите ми се изтъркаха отрано
да си проправям пътищата през тълпата,
ноктите ми се изпочупиха, издраха
насред свои
по чужди стени все да дращят…
Примирие да сключим с Тишината
аз ще си мълча, а тя да ми говори
за хорските неща и за суетата,
която тъй и не обикнах без окови.
А хората ме гледаха със интереса зад вината
и празнотата във очите им личеше –
всеки малка част от себе си във мен затвори
и тишината даже тук мълчеше.
Но аз вървях напред към самотата,
която най-добра от всичко се оказа.
Но врагът е труден, щом е победен –
лесното и без това не ми допада!
Аз и пак ще кажа:
Та, нека сключим примирие с борбата
аз във нея, тя във мен,
пък... каквото - сабя да покаже!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Нямам възражения, Чаровни...
