2 ene 2008, 15:36

Примка

  Poesía
1.3K 0 2
Лъжи ме!
Аз имах хиляди възможности да бягам.
Лъжи ме!
Сега поглеждайки към теб едната си ръка напред протягам.

Мрази ме!
Знам, че можеш да обичаш.
Крещи ми!
Със сигурност можеш да мълчиш!

Проклинай!
Аз съм точната жена.
Проклинай!
Не повярвах в нито една твоя лъжа!

Съжалявай!
Задържам ли те някак си при мен!?
Съжалявай!
Оплетох ли те вече в моя плен!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...