2 янв. 2008 г., 15:36

Примка

1.3K 0 2
Лъжи ме!
Аз имах хиляди възможности да бягам.
Лъжи ме!
Сега поглеждайки към теб едната си ръка напред протягам.

Мрази ме!
Знам, че можеш да обичаш.
Крещи ми!
Със сигурност можеш да мълчиш!

Проклинай!
Аз съм точната жена.
Проклинай!
Не повярвах в нито една твоя лъжа!

Съжалявай!
Задържам ли те някак си при мен!?
Съжалявай!
Оплетох ли те вече в моя плен!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...