Обич давам.
Обич без пари.
Обичта си подарявам.
и от това не ме боли!
Макар че без тъга не може
и без болката си някак пуст.
За обичта си сили да положим,
не ще да пасне тя. Всеки си е с вкус...
Жалко е, и още как?
От обичта ни никой нужда няма.
Да променим това, но как?
Като Любов - извечната измама.
За това с тъга ще остарея
и няма да съм толкоз луд.
За теб и всичките принцеси
с кайма, домат и кашкавал...
© Веселин Георгиев Todos los derechos reservados