Наметна аленочервен плащ принцът на полето,
майският вятър го надипли из безкрайната шир.
Черно-бяла птица се рееше в небето,
а далече на хълма водеше стадо пастир.

Във вените на принца бяла кръв течеше,
бил ликът му даден от Бог.
Тъй на воля той растеше
и красеше земния слог.

В морето маковочервено заплувах - 
опиятът беше навред.
На принца се полюбувах
и запълних празнината в ръцете си с огнен букет.