20 feb 2025, 23:34  

Принцът на светлината 2009

  Poesía
259 0 0

Победител съм. И вече го зная това.

А и други неща ще узная.

Аз ви нося чистите, нежни слова -

и съм сякаш посланик на рая.

 

И зад мен не пристъпват воини безброй.

Не, не водя сега легиони.

Аз ви нося един вселенски покой -

а и Божията обич огромна.

 

Не печеля и битки, в последния ден.

Не очаквайте битки жестоки.

Не, към слънцето аз съм сега устремен -

във една съвсем нова посока.

 

И в ръцете не стискам кама или меч.

Аз оръжия просто не искам.

И не ви предлагам сега кървава сеч -

ами светли постъпки и мисли.

 

Аз не ви нося тук изпепеляващ пожар.

Нося огън - но той е в сърцата.

И сега аз ви проповядвам със жар -

да отхвърлите вие тъмнината.

 

И във мен също бие човешко сърце.

Като вашите - туптящо, горещо.

И заставам пред вас - със познато лице.

За една неочаквана среща.

 

Да, във този миг аз се изправям пред вас.

Прегърнете ме вие, прегърнете.

И прегръщам ви - също така и аз -

и нека да си стиснем ръцете.

 

Мир, покой и надежда - във този безкрай.

И любов - що сгрява душата.

И ще стане ваш този изумителен рай.

И със мен е сега светлината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...