11 may 2013, 10:27  

Принцът с мраморно лице

  Poesía
772 2 1

 

 

           Безкраен празник е животът мой,

          след неуморни страсти - лек покой.

        Луната, цяла е сега,

      изпълва мрака светлина.

 

           Невинна фея е нощта,

          кралица тя е на смъртта.

         Виртуозност, куртоазност, маниакалност - лек унес;

        Помпозност, грациозност, религиозност - срещата е днес.

                               

                      Създания на ада оди пеят

                   и  химните им страшни мисли веят.

               Преливат хорските лица

             от злъч, ехиден смях и суета.

                              

                        Тълпата яростно крещи:

                    - Ловецът днес ще изгори!

                 Палачът търси и свисти: Кой! Кой! Кой!

              Жената със сините очи: Той! Той! Той!

 

              А принцът с мраморно лице,

               спокоен е като дете

                 невинен в бурните води,

                  безплътен в своите висоти.

                             

                     ЛУНАТА, ЦЯЛА Е СЕГА 

                    ИЗПЪЛВА МРАКА СВЕТЛИНА                            

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Millennium Aquarius Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много ми хареса!!! Най-вече,, Безкраен празник е животът мой,

    след неуморни страсти - лек покой.

    Луната цяла е сега,

    изпълва мрака светлина.''
    СТРАХОТНО!!!!!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...