Принцът с мраморно лице

           Безкраен празник е животът мой,

          след неуморни страсти - лек покой.

        Луната, цяла е сега,

      изпълва мрака светлина.

           Невинна фея е нощта,

          кралица тя е на смъртта.

         Виртуозност, куртоазност, маниакалност - лек унес;

        Помпозност, грациозност, религиозност - срещата е днес.

                      Създания на ада оди пеят

                   и  химните им страшни мисли веят.

               Преливат хорските лица

             от злъч, ехиден смях и суета.

                        Тълпата яростно крещи:

                    - Ловецът днес ще изгори!

                 Палачът търси и свисти: Кой! Кой! Кой!

              Жената със сините очи: Той! Той! Той!

              А принцът с мраморно лице,

               спокоен е като дете –

                 невинен в бурните води,

                  безплътен в своите висоти.

                     ЛУНАТА, ЦЯЛА Е СЕГА 

                    ИЗПЪЛВА МРАКА СВЕТЛИНА