Припознай ме в сърце и нахвърляй червена боя
върху всичката бяла самотност на моята кожа.
Украси ме с две рамки — не питай дали се боя
от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!
Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда,
за да мога през мисъл за теб да се сгуша покорно,
да запратя по вятъра всяко отказано "да",
да разлистя клонак и да пусна във дните ти корен...
Припознай ме в небе и нахвърляй по мен синева,
и под облак завий всяко мое ненужно "обичам" —
да остане нечуто от теб. Да забравя това,
че си моята вяра и грях, ореолът и бичът. ...