6 дек. 2017 г., 21:43

Припознаване

2.1K 13 22

Припознай ме в сърце и нахвърляй червена боя

върху всичката бяла самотност на моята кожа.

Украси ме с две рамки не питай дали се боя

от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!

 

Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда,

за да мога през мисъл за теб да се сгуша покорно,

да запратя по вятъра всяко отказано "да",

да разлистя клонак и да пусна във дните ти корен...

 

Припознай ме в небе и нахвърляй по мен синева,

и под облак завий всяко мое ненужно "обичам"

да остане нечуто от теб. Да забравя това,

че си моята вяра и грях, ореолът и бичът.

 

Припознай ме и в бяла постеля, и в зимно палто

да те топля, додето към тебе вървя през живота.

Припознай ме в дъждовен порой да вали, докато

не отмие сърцето!

Или не изгние дървото.

 

-

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет Стенли ! Толова е хубаво , толкова е красиво - човек се замисля - дали да си го сложи в сребрена рамка , или да го пусне по вятъра - да го чуят всички !!! Във всеки случай - при мен - отива в "оная" папчица ...Действай все така !
  • Хубаво и детско...В този дигитализиран Ад чистотата не емозиите става все по-непоносима...това е вторият ми ум на Джак
  • Като се замисля - прости Боже - излиза, че никой нема да всеме сребърен клоун...но е достатъчно за въображението, което е всичко...или само толкова

    Джак
  • Браво, усмихнато момиче! ))
  • Браво, Стенли!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...