Природата
И смог се стеле над града...
Изчезва всяка ведрина
в потоците на мръсната вода...
Горите са изсечени... Пустеят...
Звездите през нощта не греят...
Задъхват се гърдите в мрака...
А слънцето да стане чисто чака...
И няма росна пак трева...
И минало са свежите листа...
Причина ний сме за това,
че няма чисти веч места...
Убихме всичко ний красиво...
Природата е още жива...
Но похабена е и вече мре...
А заедно с нея ние ще умрем!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Михалева Todos los derechos reservados