Sep 30, 2007, 1:43 PM

Природата

  Poetry
746 0 7
И тъжна утрин в тишина...
И смог се стеле над града...
Изчезва всяка ведрина
в потоците на мръсната вода...

Горите са изсечени... Пустеят...
Звездите през нощта не греят...
Задъхват се гърдите в мрака...
А слънцето да стане чисто чака...

И няма росна пак трева...
И минало са свежите листа...
Причина ний сме за това,
че няма чисти веч места...

Убихме всичко ний красиво...
Природата е още жива...
Но похабена е и вече мре...
А заедно с нея ние ще умрем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...